2 › Корабът
Космическият кораб бе надвиснал над тържището и сякаш се канеше да го погълне в необятните си трюмове. От шлюзовете му на вълни излитаха товарни машини и обслужващи роботи и се пръскаха из пазарните улички, по посока на складовете или в търбусите на по-малките товарни кораби, висящи над покривите на къщите и магазините наоколо. Градът бръмчеше от вълнение и забързани телеграфни разговори, докато търговците приключваха последните си сделки, а купувачите за последен път разглеждаха каталозите на космическия пътешественик и мислено си пожелаваха да бяха сключили малко по-изгодна сделка. Небето нямаше да притъмнее още поне два часа, след което главната орбитална станция над Еретау щеше да зачерни всичко с кулите и доковете си, щеше да прегради пътя към малкото слънце и да потопи града в седемчасов мрак, докато космическият кораб не се издигнеше достатъчно под притеглянето на станцията, за да стартира междупланетните си двигатели за поредното многомесечно пътуване из орбитите на външните планети от системата.
Корабът се възвръщаше към живот. Запечатваха трюмовете един по един, коридорите им опустяваха, космонавтите се сбогуваха с близките си и се издигаха със сълзи на очи в последните гондоли на пътническите кранове. Капитанът стоеше на главния мостик и пушеше решително с лулата си, загледан към шпиловете на градската катедрала. Върховете им припламваха мълчаливо със сигналните си огньове, а прозорците ѝ грееха заплашително със силата на милион проклятия. Последните товарни роботи вече напускаха кораба изпод краката на капитана и се устремяваха към наземните докове с размазани като петна двигатели, когато откъм един от контролните стендове на долното ниво на мостика се открои нечие вдигнато лице и остана загледано в него.
Капитанът изпусна облак дим от досада и се опита да не обръща внимание на лицето, но в настъпилата тишина се чу покашляне. Той изруга под носа си, извади лулата от уста и погледна надолу.
Искате ли да научите повече за Капитана или за Порт Йона?
Коментарите са изключени 
