Всичко, дори това

И така, в края на седмицата изключих левия си мозък, презаредих се и съобщих на всички заинтересовани, че смятам да се разходя до центъра на града.

– И на кого би трябвало да му пука? — каза Средностатистическият на Групата.

– Определено не и на теб — отговорих, слагайки си кожата за почивните дни. СГ и аз навремето бяхме на предна линия и все още ме обвиняват за това.

– Какво ще правиш там? — попита Патето. Патето беше дребничко и простосърдечно.

– Кажи ми нещо, което няма да правя — изстрелях в отговор.

Което пък като че ли заинтригува Патето:

– Може ли да дойда с теб?

– Територията е свободна — отвърнах. — Стига да си носиш собствената енергия.

Оставихме Групата при шкафчетата и излязохме навън. Слънцето умираше, а на хоризонта дърветата убийци се полюшваха от повеите на бриза откъм морето. Походихме до транзитната спирка, включихме се, купихме си два пропуска и застанахме на перона в знойната вечер, чакайки плъзгача. Далеч надолу по линията грееха светлините на града.

– Ще има ли там момчета и момичета? — попита Патето.

– Можеш да си заложиш перушината — отговорих. — Също и патета.

Когато плъзгачът спря на перона, се настанихме и преди да се усетим, вече крачехме по колоритната Кале Росинант. Момчета! Момичета! Змии! Архангел Метатрон, Само За 23 Ампера! Патета!

Десният ми мозък се изпълваше с горещ джаз, припяващ Давай! Давай! и едновременно с това нареждайки Четирите благородни истини:

Животът е скапан.

Скапан е, защото се придържаш към нещата.

За това си има лек.

Финт наляво, финт надясно, давай напред.

Типично за центъра на града — да ти убие настроението и едновременно с това да те надъха. Да се придържам към нещата. Тази вечер не смятах да се придържам към каквото и да е за по-дълго, отколкото щеше да ми отнеме да го изпия, изпуша или сръчкам. Най-доброто лечение.

Първо — храна. Намерихме къде да хапнем. Бяхме пред сиреноторанта, когато към нас приближи КосмоМомче и ни се предложи:

– Вие сте от периферията, нали? На съвсем разумна цена ще ви предоставя междузвездно изживяване.

– Колко? — попита Патето.

Преди Космо да е успял да отговори, поставих по-голямата от двете си ръце — ръката, с която бутах — на гърдите му:

– Не се интересуваме, Пич. Приятелят ми може и да прилича на Пате, но не са му пораснали крилата вчера.

Космо се отдалечи нехайно.

– Защо го прогони? — попита Патето.

Десният ми мозък ме информира, че съжалявам, задето бях разрешил на Патето да дойде. Благодаря ти, десен мозък.

– Слушай, Пате, да се разделим. Среща тук на зазоряване и половина.

Официалните му пера се омърлушиха, но не се възпротиви.

Така че си прекарах една нощ, един ден и една нощ. Бидоха извършени разнообразни транзакции, физически и психологически. Прехвърлиха се течности. Разредиха се заряди. Откровено казано, повечето не го помня.

Онова, което си спомням, е как се събуждам на уличка между някаква таверна и един дом за пяна. Патето се беше надвесило над мен. Беше изгубил по-голямата част от перушината си; с тези пухкави бузки приличаше на момиче. Пресвето бедствие — та той беше момиче.

– Пате? — казах отпаднало.

– И никоя друга — отвърна тя. Пъхна се под ръката ми и ми помогна да се изправя. Кожата ми за събота и неделя беше съсипана. Десният ми мозък се въртеше.

– Хайде, Коте — каза тя. — Време е да се плъзнем у дома.

– Не мога да се плъзгам — изграчих. — Напълно съм се разредил.

– Остави на мен.

Тръгнахме с накуцване по улицата. Центърът си беше също толкова ярък и привлекателен, колкото и когато бяхме дошли, по съвсем крещящ начин. Крещящ. Това идваше от събуждащия ми се ляв мозък.

Застанахме на перона и зачакахме плъзгача. Пред нас: поредната седмица в мините на реалността.

– Животът е скапан — измърморих.

– За това си има лек — каза Патето. И за мое безкрайно изумление ме целуна по бузата.

Наистина е доста привлекателна, за пате.

прев. от англ.: Петър Тушков, 2011

 

Джон Кесъл (р. 24 септември 1950 г. в Бъфало, Ню Йорк) е американски писател на научна фантастика и фентъзи. Автор на множество разкази и два романа — Good News From Outer Space (1989) и Corrupting Dr. Nice (1997), а така също и на романа Freedom Beach (1985) в съавторство с Джеймс Патрик Кели.

Разказът Downtown („В центъра“) е от сборника The Baum Plan for Financial Independence and Other Stories (2008), издаван от Small Beer Press.