10.09.2011, 19:47 ч. (Рожденият ми ден е след 11 дни, но тогава няма да ми се пише в блога.)
Ставам на 34 години. През последната година научих, че съм нарцисист и че съм кофти преводач (това от две места, ура, защо чакахте десет години?). Свърших си перфектно работата в едни случаи, на други я осрах по нечуван начин. Тук-там отбих номера. Чух и доста добри думи за себе си, които малко ми пооправиха самочувствието. Благодаря и на едните, и на другите. Надявам се да сте били искрени!
Случиха се още много неща. Осемгодишното ми коте умря от неизлечима болест в ръцете ми (заедно с всичко детско в мен, триста дяволи и вещици, и никак не е смешно). Прочетох и препрочетох много книги, с които трябваше отдавна да съм приключил. Същото важи за музиката и филмите. Не пътувах кой знае колко и не посещавах интересни събития — за това особено съжалявам, но какво да се прави, есента мисля да наваксам с мачовете и да изгледам поне две български хокейни срещи зимата. Запознах се с интересни хора. Интересни – в китайския смисъл, най-хубавата част. Хората не са черни и бели.
За следващата година обещавам да се трудя на степен втора, да лаская и да се лаская по-малко, да се сприятеля с още повече интересни хора и да забравя лошото.
Този сайт… този сайт го орязах толкова много, че най-сетне като че ли съм доволен  Привет на случайните изблици от сърфисти, търсещи „е. е. къмингс поезия“. Надявам се, не сте разочаровани от превода на стихотворението му. Мисля, че имаше поне едно или две успешни места в него, но да, трябва му още малко работа 
Блоглог даден
(Много обичам да чета, така че си знаете за подаръците — никакви пуловери.)
29.07.2011, 19:20 ч. Edit: разказът може да бъде получен на официалната му страница.
Просто си помислих, че на много уважавания от мен читател ще му е интересно да хвърли един поглед на първата страница от един мой разказ все още в работилницата. Разказът ще се разпространява само по пощата, на истинска PDF хартия, и си има илюстрация от неизвестен автор от Викторианската епоха! Правата за илюстрацията ми струваха цяло състояние. И дори не знам как ще завърши разказът, защото още го пиша, макар че едва ли има значение — все някак ще си намери края
* поради мащабите на замисъла трябва да отворите снимката в нов таб, за да я видите в цял размер
06.06.2011, 18:34 ч. [Всичко в] [Литературен клуб]
Има ги и тук в сайта. Тагнал съм ги с непоезия с изключение на „Четирикраката говореща котка“, която пробутвах като поема, но след малко ще поправя и този пропуск. Очаквайте и първата ми нестихосбирка, „12 нестихотворения“!
07.05.2011, 15:10 ч. Този сайт се храни със стара хартия.
 Салвадор Дали скача на въже Старите книги те чакат в тъмнината.
 work 065 Всички измислени истории струват колкото теб, eet-live!
02.05.2011, 12:44 ч. Резюме на случващото се с мен. Използвам този сайт и като лог, така че е напълно в реда на нещата да си водя бележки, които след това да оглеждам критично и да се чувствам добре от постигнатото.
 den-za-den.com
Преводът на „Ден за ден в Магическото царство“ си е жив и здрав и се радва на благотворно развитие. Наскоро от M-Tel eBook включиха книгата като свободен даунлоуд в колекцията си. Бяха изключително любезни първо да попитат дали имаме нещо против. Лицензът, под който се разпространява романът, недвусмислено указва, че не бихме имали абсолютно нищо против да се ползва и надгражда некомерсиално и дори го приветстваме, след като веднъж сме решили да работим безвъзмездно с идеята, че книгите са за всички, но аз лично винаги се радвам, когато някой ми драсне два реда какво се случва с написаното или преведеното от мен. Да кажем, че е достатъчна отплата при този вид „работа“ Ако се интересувате от по-нататъшната съдба на книгата, всеки път, когато има някакво развитие, обновявам страницата ѝ във Facebook. Спамът е минимален.
 Лорд Дансени
На фронта на свободните преводи — преди около шест месеца се поинтересувах официално дали хората, управляващи наследството на Лорд Дансени биха ми разрешили да преведа един негов разказ. О, чудо, преди няколко дни пристигна утвърдителен отговор, напълно изненадващо. Разказът се казва „The Hoard of the Gibbelins“ и ще се появи тук веднага щом си събера мисълта и ми остане малко повече свободно време.
В сферата на високата литература, която творя, проблемите стават все по-засукани. По тази тема нищо ново, освен че ми се иска да пиша фантастика както никога. Накрая ще се отърся от всички формулировки и рецепти и просто ще започна да натискам клавишите, да видим кога.
Толкова засега. Мерси, че се поинтересувахте! Аз пак изчезвам в екрана между буквичките
29.03.2011, 21:34 ч. Или блоглог извън времето.
След дълго разместване на тематичните елементи, артистично отдръпване с ръка на брадичката и безброй преценяващи погледи, блогът ми изглежда по абсолютно същия начин Но от една седмица ужасно ме дразнеше с нещо и най-после разбрах какво: лекотата, с която читателят можеше да се ориентира в хронологията!
Тъй като целта ми е на читателя да не му става ясно абсолютно нищо, но да се чувства ангажиран, изрязах почти всякакви намеци за последователност. Тоест съдържанието излиза на преден план за сметка на май, юни, юли не знам коя си година. Последователността все още я има, но е строга (заредете някой пост и използвайте стрелките за напред или назад) и е такава, каквато е била. Ако това ви се струва прекалено, просто се абонирайте за новините, като с това ще спечелите две неща: ще си възвърнете чувството за време и ще избегнете четенето на постовете, които не публикувам в потока на основната емисия (рецепти за вечна младост, доказателства за съществуването на извънземни, бивши и настоящи гаджета).
Пуснал съм блогрола през приставка с алгоритъм за разбъркване (открийте всички интересни сайтове от него на началната страница), така че ако някой не си види веднага сайта, да погледне втори път, със сигурност е там, просто всеки път е на различно място. Ако ли пък поради някаква несправедлива случайност наистина съм го пропуснал, няма нищо по-лесно от това да се поправя.
В крайна сметка това е един не само ужасно нормален, но и ужасно скучен пост, който ще изчезне измежду многото други в месеците и да се надяваме, годините. Ако на някой му притрябва, може да го намери категоризиран под блог и лог.
Edit:
–добре, щом искаш, да помълчим–
|
