Бичуването

Бичуването
от Анри Кол

(Пиеро дела Франческа, „Бичуването“, Урбино, Националната галерия на Марке)

Скоро ще побият пироните в него, но първо го има следното,
урок в перспектива с два сливащи се свята:
единият мрачен и грешен, да го наречем свръхреален,
свят зад света, в който човек е привързан към
колона – косата и брадата му разчорлени, тялото му белязано,
макар да не кърви, – мълвящ: „Боя се да се проваля,
но не ще ме надвиете“; другият свят нереален е
затихнал, с наситени цветове и модни за времето си костюми,
младежка глава е обрамчена в лаврова корона, нищо
не ти се струва по-важно, взорът ти се оттегля
към отклонението, меланхоличното, реалното, емоцията
пронизва рационалното – както бременна котка
с пет котенца в корема, която сега мърка в скута ми –
както човек за своите вери посреща удар след удар.

прев. от англ.: Петър Тушков, 2010

Преводът (не оригиналът) на Бичуването от Анри Кол (на английски: The Flagellation от Henri Cole) ползва условията на договора Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България и се публикува в eet-live.com с любезното съгласие на автора.

Анри Кол

снимка: Susan Unterberg

Бележки:

Анри Кол (р. 1956 год.) е американски поет, роден във Фукуока, Япония, и отраснал в щата Вирджиния, САЩ. Изпълнявал е длъжността изпълнителен директор на Академията на американските поети, работил е като преподавател или е пребивавал като почетен гост в университите „Брандайс“, „Колумбия“, колежа „Дейвидсън“, университета „Харвард“, колежите „Рийд“, „Смит“, университета „Йейл“ и неговата алма матер — колежа „Уилиам и Мери“. По времето на настоящата публикация Анри Кол преподава в Щатския университет на Охайо и живее в Бостън.

Посетете сайта на автора:

http://henricole.com

На английски можете да прочетете стихотворението „Бичуването“ в Poetry Daily:

The Flagellation, by Henri Cole

„Мързеливия Джак“ от Джоузеф Джейкъбс, английска приказка

Мързеливия Джак
от Джоузеф Джейкъбс

Имало едно време момък на име Джак, който живеел заедно с майка си. Двамата били много бедни и старата му майка свързвала двата края като предяла, ала Джак бил така мързелив, че не вършел нищо друго, освен да се препича на слънце в топли дни или да се излежава до камината през зимата. Така че го наричали Мързеливия Джак. Майка му не успявала да го накара да свърши никаква работа и накрая, един понеделник, му рекла, че ако не започне да работи и сам да си изкарва овесената каша, ще го изгони да си търси късмета.

Това стреснало Джак, тъй че на следващия ден отишъл и се хванал на работа при техен съсед фермер срещу едно пени дневно; ала на връщане към дома, понеже никога досега не бил носил пари в себе си, изгубил пенито, докато прескачал през потока.

– Глупаво момче – казала майка му, – трябвало е да го сложиш в джоба си.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В сряда Джак отново излязъл и се хванал на работа за един кравар, който му се отплатил за труда през деня с гърне мляко. Джак взел гърнето и го пъхнал в големия джоб на палтото си, но го разлял още преди да се е прибрал у дома.

– Жива да не бях! – казала старицата, – трябвало е да го носиш на главата си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

И тъй, в четвъртък отново се хванал на работа при един земеделец, който се съгласил в замяна на услугата да му се отплати с крема сирене. На вечерта Джак си тръгнал с крема сиренето на глава. Ала по времето, когато се прибрал у дома, сиренето било вкиснато, част от него се била разпиляла, а друга част – полепнала по косата му.

– Глупав негоднико – казала майка му, – трябвало е да го носиш в ръце.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В петък Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа за един пекар, а пекарят, в замяна на труда му, се отплатил само с един голям котарак. Джак взел котарака и тръгнал да си ходи, като го носел много внимателно на ръце, но почти веднага котаракът го издраскал така лошо, че Джак се принудил да го пусне. Когато се върнал у дома, неговата майка му казала:

– Глупаво момче, трябвало е да го завържеш на връвчица и да го влачиш подире си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

Така че в събота Джак се хванал на работа при един касапин, който го възнаградил с чудна овнешка плешка. Джак взел овнешкото, завързал го на връвчица и започнал да го влачи след себе си в прахта, тъй че докато се прибрал у дома, месото съвсем се похабило. Този път на майка му й прикипяло, защото на следващия ден било неделя и й се налагало да сготви само зеле за обяд.

– Мухльо такъв – рекла тя на сина си, – трябвало е да я носиш на рамо.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

На следващия понеделник Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа при един говедар, който се разплатил с него с едно магаре. Не било лесна работа за Джак да метне магарето на рамо, но най-сетне го сторил и тръгнал полека към дома с наградата. Съвсем случайно на пътя, откъдето минавал, живеели един богаташ и едничката му дъщеря – красива девойка, но глухоняма. Девойката нивга през живота си не се била смяла, а докторите казвали, че никога няма да проговори, дордето някой не я разсмее. Младата жена случайно надникнала през прозореца, когато Джак минал с магарето на рамене – краката на магарето били вирнати във въздуха – и гледката й се сторила така смешна и необичайна, че избухнала в искрен смях, след което незабавно си възвърнала дар слово и започнала да чува. Баща й бил тъй радостен, че изпълнил обещанието си и я омъжил за Мързеливия Джак, който по този начин станал богат джентълмен. След което заживели в голяма къща и майката на Джак живяла щастливо с тях до дълбока старост.

прев. от англ.: Петър Тушков, 24 юни 2010

Creative Commons License

Юни 2010 – addendum

В предишния пост не бях справедлив нито към себе си, нито към вас, редовни читатели, каквато и да е причината да се връщате, така че все пак ще се опитам да обобщя. Дано останете доволни!

май

Този месец ми се губи. Нещо като изкачване по непрестанно сриваща се пръст. Открих неочаквано удоволствие от преводите от български на английски. На кой му пука, но ето ти на (вж. второто че от юни).

Някои неща не си струват.

Други карат думите да изгубят смисъл.

С думите се получават изреченията. От изреченията се получават разказите. Които не се получаваха.

Изчетох доста слаби разкази и някои добри стихове.

Не извърших нито едно добро. Не си спомням да съм вършил зло, но човек никога не знае.

юни

През този месец откривам:

…че мога да харесвам човек, който ме презира, и че усещането е просто ужасно. Много поучително. Надявам се, че ще ми трябва известно време, докато се възстановя.

…че се радвам, че завърших превода на „Ден за ден в Магическото кралство“ и този факт не може да бъде променен.

…че мога да чета и разбирам програмен код и че това умение изобщо не ме вълнува.

…че не случайно в малките общности трябва да има само по един шаман.

 

Ако съм пропуснал нещо, което ви интересува, оставете коментар и обещавам да ви дам съвсем искрен отговор.

 

След юни следва юли.