Преброй листенцата
на пълзящото растение,
покарало между начупените плочи.
Нито едно не съм пускал по вятъра.
Едно листенце е за
вятъра
Второто ще сдъвча,
като му дойде времето
Третото ще изсуша
и счукам
на отвара
за кураж
Четвъртото е стара болка –
него не го пипам, нека си стои
Петото ме прави щастлив
Шестото за обидите
неизречени ще ми напомня
Седмото е сън,
във който съм изгубен
(Имам големи тайни, ще ти се сторят малки)
Осмото е за онзи път
Деветото ще намеря
в края на пътя
Десетото листенце е за всяка секунда
