Март. Един завършен фантастичен разказ, нито ред в по-големи лични проекти. Безразборно и нескончаемо четене на всякакви странични информации и текстове, от което съм като изстискан. Видях се и общувах с един-двама стари приятели от детските/ученическите години. Гледах един-два филма, които никога не би ми хрумнало да гледам. Изслушах и продължавам да слушам толкова много музика, че главата ми звънти.
Април. Краят на април ми се струва по-близо от всякога. Купих си десетина книги, които няма да успея да прочета преди месецът да е изтекъл. Две от тях, най-безинтересните, са задължителни. Една вече съм чел, но я взех, за да я подаря на някой, който не е. Направи ми впечатление, че с изключение на тази последната, всички останали имат червени корици.
Цели през този месец. Целта от миналия, да се откажа от нещо, сполучи. За април са повече от една. Най-важната е да си докажа нещо, което няма никакво значение за когото и да било друг освен за мен.
