Не съм сигурен дали изобщо си струва да споменавам какво очаквам до края на март. Напоследък крия, трия или отричам онова, което пиша. Това не е добре.
Пържолата от миналия месец се осъществи. Не ми хареса. Мисля, че в последно време съм станал вегетарианец. Подтекстът, както и във Февруари, 2010, е никакъв. Писна ми от подтекстове.
Какво се случи през февруари? По-скоро продуктивен.
Завърших един превод, който просто не желаеше да се завърши, вероятно защото ми доставяше прекалено голямо удоволствие. Не бяха точно справките, колкото това, че доста изречения резонираха с мислите ми. Пожелавам такива моменти на всеки, комуто доставя удоволствие да превежда. Не ги пожелавам на затъналите в дългове. Дълговете се изплащат, все пак.
Доколкото си спомням, нито един свестен написан разказ, освен нефантастичния „Американска история“, който впоследствие махнах, преди да са го прочели повече хора, защото ме вбесяваше с начина, по който мижавите му герои превзеха сюжета и изопачиха онова, което исках да кажа. Единственият отзив за него се оказа изненадващо точен и неочакван като гледна точка за мен, обаче. В момента единственото, което харесвам в този разказ, е постройката. Вероятно ще бъде рециклирана… Другият разказ, който се опитах да съживя, въпреки че се бях заклел повече да не го поглеждам, „На връщане“, бе върнат на дневен ред и отново удря на камък. Време е да се поуча от грешките си. Но ако някога излезе — чувствата ми са смесени. Чисто технически: първоначално изглеждаше по съвсем различен начин. Наложи се да преправя огромна част от него, още преди да съм го изпращал на когото и да било, на практика всяко едно изречение претърпя промени, също героите — някои от тях като че ли отпаднаха, краят така и не стана задоволителен. Накратко, разказът е плод на слабост и неумение и в никакъв случай не може да се нарече овладяна проза. В него няма нищо овладяно, всичко е изложено на показ и очаква да го посекат.
Хубаво е човек да си поставя цели, така че хайде и този път. От края на този месец очаквам — освен че възнамерявам да завърша друг един отдавна започнат превод — да се откажа от нещо. Списъкът е дълъг. Може би така ще остане повече място за онова, което наистина ме вълнува, което не контролирам и няма контрол над мен.
Edit (2010-03-09 22:25:34): Колко съм завеян и самообсебен, напълно забравих! Проверете новите неща в новата рубрика Retweets (търси се по-добро заглавие). В следващите дни очаквайте миниразказ и от моя добър приятел, 34-годишният писател Bahri Gördebak, който постоянно си трие профилите из социалните мрежи и ми става все по трудно да го следя, но за щастие наскоро най-после си направи блог. Намерете блога му сред връзките вдясно.