Имаш ли какво да кажеш? Изпрати ми го. На ръба е най-неподвижното място на света.
На ръба му е винаги добре. Твърд и насочен. Може и да е наясно с функцията си. Един екваториален ръб. На ръба съм седнал днес. Той провокира оловни мисли, които потъват като камъни в блато. Повличат със себе си връвчицата. На връвчицата е домашният ти любимец. Нямаше на кого да си го изкарам. Съжалявам! За какво? Все пак нали аз съм на ръба, по дяволите… Ако ръбът беше ронлив, щеше да ми помогне, уви, твърд и насочен е. Това иска природата от него. А от мен какво иска. Да се боря, все това разказват хората, от най-ограниченият до най-уважаваният от мен. Тук питам: с кого? С външните обстоятелства или със себе си. Да бе, че аз всеки ден се боря. А ръбът ми става вече симпатичен. Поне не говори глупости и очевидни истини, просто изпълнява предназначението си. Силата му е постоянна, така че равновесието е постигнато. Държа да отбележа, ръбът си е мой, разбрахте ли!? Хей вие, на отсрещния ръб, как сте? Не, не мога да ви дойда на гости днес. Може би някой друг път! Нещо дренажът ви се е повредил, ще загубите ръба си! Може да повлече и вас! Хайде, лека нощ!
Слънцето залезе и въздухът стана лек и прозрачен. Излегнах се по гръб. Звездите заваляха пред очите ми, милиарди.
На ръба, Стилиян Иванов