Февруари, 2010

Относително накратко за януари. Беше интересен месец, ако и оглупяващо непродуктивен

Един-два изгледани докрай филма. Трийсетина прочетени разказа. Нито един написан. Две прочетени книги (технически от втората ми остават двайсет страници, какво да се лъжем, взех я на три-четири пъти, но не ми остава време). Един започнат роман; започващ от края, с определено начало, но отдалечен в неопределеното бъдеще финал (за пръв път виждам смисъл да допиша нещо толкова голямо и дори усещам леко вълнение, когато си изясня как да звучи поредната част, и все пак си остава странично занимание). Две стихотворения, които ми харесаха от блоговете. Едното е от Пламен Бочев, Сърца на очи. Другото от Светослав Тодоров, Цигареният пламък (включено е в PDF-а в дъното на страницата). Няколко новоткрити български блога, които неизвестно защо продължавам да наглеждам. Още цял куп туитове и „кратки бележки“.

Още по-накъсо за очакванията ми от февруари

Това е интересно: очакванията ми за месеца се простират до закупуването на огромна пържола, приготовлението и изяждането й.