Да видим дали мога да ги свържа някак. Не вярвам в съществуването на хобитите, съмнявам се в съществуването на Бог (начинът да се обречеш на вечни мъки) и съм почти сигурен, че съществувам.
„Хобитът, или дотам и обратно“ прочетох за втори път по изключително безстрастен и забързан начин, този път на английски. Крайното ми заключение е, че нямам нищо против да го прочета отново. Чудесен, простичък английски с доволен брой извивки, на моменти неочаквано приятни за разгадаване. Никакъв шанс да ме вманиачи, но най-доброто детско „фентъзи“, което съм чел (не са много и съм хвърлил око на „Последния еднорог“). Един-два любими цитата:
- No dragon can resist the fascination of riddling talk and of wasting time trying to understand it.
- Misery me! I have heard songs of many battles, and I have always understood that defeat may be glorious. It seems very uncomfortable, not to say distressing. I wish I was well out of it.
Първият е просто за развлечение. Вторият заради последното изречение. Не е много силен, може би това му е най-хубавото.
За Бог имах някои сравнително дълбокомислени умозаключения, най-вече свързани с правилното отношение към вярата в него, но постоянно ги забравям. Припомних си няколко от тях по работа. Това също постоянно забравям — да не смесвам работата с личния си живот. Познавах и познавам религиозни хора. Имах възможност да проследя как детската вяра в Бог постепенно угасва и се заменя с ежедневното мислене и натрупващите се компромиси, водещи към по-лесен и приятен живот; виждал съм как с напредването на възрастта вярата се усилва, както и как така и не се появява, а на мястото й като че ли се разраства съединителната тъкан на старческата немощ — срещу която не са застраховани дори бившите университетски професори. В един от случаите на вярата й се наложи да се справи с неочаквана, незаслужена и смъртоносна болест. Имам чувството, че вярата в Бог изисква или силна воля, или дълбоко вкоренен ужас от наказание. В условията на действаща религиозна общност е по-лесно да я запазиш, или поне да следваш моралните норми на доброто. В отсъствието на такова обкръжение моралните норми на доброто водят до поражение или колосален разход на духовна енергия и материални ресурси. В песните явно се говори за второто.
Аз съм някъде сред този не особено широк кръг от събития. Но колкото повече информация възприемам с помощта на компютърния екран, книгите и слушалките, толкова по-несъществуващо се чувствам. Хобитът и неясните мисли за Бог, превърнати от тактилното клавиатурно преживяване в наплескан, никому ненужен блогпост, ми внушават усещането, че е възможно да съществувам.
Ужасно симпатичен пост. :)
Зомбита — да, моля! :)