Всичко, дори това

It’s funny. Don’t ever tell anybody anything. If you do, you start missing everybody.

Не си спомням кой ми препоръча тази книга и дали изобщо някой ми я препоръча, а просто съм я взел напосоки в библиотеката. Но по-късно прочитах поредната глава, затварях книгата и повтарях наум съдържанието й, за да не го забравя. Сега помня единствено настроението. Идеалният роман, с който да запалиш неизкушен от книгите млад човек? Както се оказа след години, не съвсем, знам го от собствен опит. Може би най-сигурният начин е да имаш късмета да я прочетеш на тази възраст, без някой да ти я „препоръчва“. Ако всички добри книги имаха този късмет. Или за тях се грижеше по една съвестна библиотекарка, която „случайно“ да ги оставя там, където ще ги намериш, в момент, когато си готов да се промениш за добро или зло.

Twitter, Facebook, Todo, Patio минало/околоновогодишен отпадъчен материал.

Статуси:

I thank you, strange blonde child. In return of my simple presents, you send me golden chickens, donkeys, houses of crisp bread, and exclusive floats of flowers. But my heart is bleeding.

Лапсуси:

грухарчета, луднице, облещание, въш!, напразден, приятелците (в това число „мълчение“, знаех си, че няма никакъв смисъл)

Разкази:

„На връщане“ (да почива в мир, и след втората касапска редакция не успя да впечатли никого).

Книги за купуване, но останали недостижими:

• The Complete Stories of J. G. Ballard (Norton, $35)
• Звездните дневници от Колибри

Загадъчно копирани рецепти, макар че дори идеята е смехотворна:

Фруктовият сладкиш на Баба Пена!

* * *

Липсва ми баба ми (почина преди години, докато боядисвах една хижа на омразната ми Витоша), правеше готин кейк, много държеше на английския и едва вчера разбрах, че е пазела всичките ми стихотворения. По-хубава година от миналата не бях имал.