13.12.2010, 23:07 ч. В предишния епизод: герои и чудовища.
В пределите на познатия космос цари измамно затишие.
След ожесточени междузвездни сражения, по границите на Синдиката е постигнато крехко примирие. Чудовищните БИОТЕХНОЛОГИЧНИ АРМАДИ на непокорните отцепници и техните тайнствени покровители са се оттеглили в пустинните пространства на галактическите покрайнини и никой не знае кога ще нанесат следващия си удар. Съюзът на хората се разкъсва от интриги.
Прекарал последните месеци в отчаяно издирване на прочутата Бенджамина ол’Ара, безскрупулният крадец Уллай Сирръс най-после е успял да се сдобие със сведения за нея и е на път за системата от слънца Ра Гамеш в компанията на главореза от Бета Еридани Ларс Ойерсон и бандата му от безмилостни наемници, решен да отнеме АРТЕФАКТА от Бенджамина…
Има хора, които не биха се поколебали да ти отнемат всичко. Сам си на път да се превърнеш в един от тях. Ето че корабът ти излита от прозореца в гравитационното гърло на газовия гигант и отново се озоваваш в нормалното пространство на западнала система, владение на отдавна забравили корените си колонисти, с едничката мисъл да се добереш до тази жена, преди с нея да са се разправили Едноокия Ларс и безизразните му съдружници.
Артефакта вече не е важен за теб. Искаш единствено онова, което ти е отнела с присмехулното си нехайство. Искаш да спиш в продължение на двайсет часа след изтощителното преследване с тактическата автономна единица, която дори и в този момент се опитва да прегризе корпуса на кораба ти и да отрови атмосферата му. Искаш да заситиш глада си. Не знаеш какво искаш.
Съвсем скоро ще полетиш с разперени ръце в десантния си скафандър, над овала на кафеникаво-зеления спътник, последвал още по-опасен противник, изпратен да я унищожи заради Артефакта.
След вас от града няма да остане много… но онова, което не знаеш, е, че дори и в този момент тя се кани да ти избяга за пореден път…
В следващия епизод: бенджамина и морякът.
11.12.2010, 09:32 ч.  С огромно удоволствие представям на феновете на научната фантастика, (пост)киберпънка и свободната култура отдавна подготвяния български превод на първия роман на добре познатия писател фантаст и блогър Кори Доктороу — „Ден за ден в Магическото царство“ („Down and Out in the Magic Kingdom“).
Преводът е мой, редакцията e на поетесата Милена Иванова, предговорът на писателя и критик Владимир Полеганов, а илюстрацията и оформлението на корицата дело на художничката Биляна Савова. Романът ползва условията на — точно така — договора Криейтив Комънс, вариант Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България, може да бъде изтеглен напълно безплатно и легално и да бъде адаптиран и преиздаван под каквато и да е възможна форма, стига да е „некомерсиално“ и „споделеното да бъде споделено“. Има си отделен сайт, където ще откриете допълнителна информация за проекта и можете да изтеглите книгата в няколко различни формата:
„Ден за ден в Магическото царство“ [den-za-den.com]
Всякакви нови конверсии и деривативни произведения са добре дошли. И не забравяйте да ми изпратите резултата или линка към него.
Анотацията на книгата:
ДЖУЛС Е МЛАД ЧОВЕК, НА ВЪЗРАСТ ОКОЛО ВЕК. И момчешката му мечта е да живее отново и отново в Света на Дисни. В свят, където смъртта и оскъдицата са останали в миналото, за него паркът е място, изпълнено със старомодни чудеса, приятелство и любов… Сега всичко това е заплашено от интригите на новодошла група адхократи, които искат да преливат крехкото изживяване директно в мозъците на посетителите с помощта на последната дума в технологиите на флаш-изпичането.
Джулиъс губи живота си в брутален атентат, а когато се рестартира от резервното си копие, решава да поведе война в защита на всичко, в което някога е вярвал.
Още по темата:
Bulgarian Creative Commons fan-trans of Down and Out in the Magic Kingdom [новината в блога на Кори Доктороу]
Фен страница с последни новини [във Facebook, натиснете бутончето, ако ви харесва, или споделете с приятели!  ]
07.12.2010, 16:46 ч.
Преводът на думите
Очевидното с истинските му имена — това най не го умея.
Дъждът прави страхотни снимки, винаги с някоя подробност, която няма как да уловиш, ако не се доверяваш на момента. Дъждът има желания. Контурите им са мимолетни призраци, влезли в кадър до непознати хора.
Малката част от историята е достатъчна. Никога няма да науча кое прави чертите на улицата толкова красиви. А малките неточности са преднамерени, за да ми покаже времето как сверява стрелките на часовника със своите изящни пръсти.
Пролетта и есента се побират в дъха, който поемам, когато затворя очи.
Първа публикация: 150 брой на Литклуб.
05.12.2010, 16:05 ч. 
Над Галактиката са надвиснали сенки на чудовища.
Мълчаливата война, водена от векове, унищожава звездни системи, покварява сърца и подклажда вражди между цели поколения. И двете страни раждат своите герои.
Използвайки объркването по време на изненадващо нападение срещу един от предните постове на СИНДИКАТА, дръзкият крадец Уллай Сирръс е успял да се сдобие с легендарния Артефакт от Двойната звезда и се кани да го продаде на страната, която предложи най-висока цена, без да подозира, че по следите му е Бенджамина ол’Ара, наемник от флотата на независимите колонисти…
В свърталищата на космическите пилоти — хора и извънземни. По-добре не вдигай очи. Тя те наблюдава с присмехулния си поглед. Гледай си в чашата. В полумрака си защитен. Довърши си питието, кимни на бармана и напусни, без да издаваш чувствата си. Скоро корабът ти ще се издигне над вечния дъжд на това далечно място и ще те забравят. Не се изкушавай…
Помисли внимателно дали го искаш!
Ще те последва, тиха като сянка. Ще те издебне точно когато си най-беззащитен и ще опре пистолет в главата ти. Ще те изостави в празната черупка на кораба ти насред астероидно поле. А когато търсещите сензори на черния като космоса крузер, изскочил от алкубиер-пространството секунди след като е изчезнала, изпратят въпрос, ще признаеш, че имаш отговор.
В следващия епизод: врагове и приятели.
03.12.2010, 14:54 ч. Идването на зимата се познава единствено по това, че оранжевият ми котарак все по-често се излежава върху кулата на компютъра. Нямаше да го забелязвам, ако не се изтърсваше също толкова често насън, но му имам пълно доверие в преценката, дали да се изтърсва, или да не се изтърсва. Откакто престана да бъде малко котенце и взе да се запилява по цели дни, си хвърляме по един поглед и гледаме да не си усложняваме живота. По една случайност това е най-умният котарак, който някога съм имал, и наистина се гордея с него като някоя стара мома с въображаемото си „дете“. Денят, в който осъзнах, че мога да го оставя да си живее живота на автопилот, дори не си спомням кога настъпи. Понякога сутрин си отваря вратата на спалнята и се сгушва в краката ми за час-два. Тогава и двамата си спомняме какво е да си имаме доверие един на друг.
Ноември беше. Декември ще бъде. Нещо в този смисъл:
сега нямам нищо
нито щях да имам
животът щеше да продължи
животът продължава
Напоследък гледам да овладявам неловките моменти, в които ми се иска да пиша „поезия“, така че това е последното с този тон, което този блог ще види за дълго време напред. От друга страна обаче мога да препоръчам писането на поезия/“поезия“ на всеки, който има желание да се изгуби в езиковите си умения, независимо на какво ниво са, и няма нищо против това да му доставя удоволствие. Дали някой харесва онова, което пишеш, всъщност няма значение при този вид изразяване. И може да се съвместява с всякакъв вид други дейности — готварство, занимания с огнестрелни оръжия, управление на голяма интернационална компания.
Ноември също така беше изпъстрен поравно с хубави и нехубави неща. Декември месец възнамерявам да изпадна в такава медитация, да направя такива жертви и да взема такива стратегически решения, че светът около мен да се изкриви по различен и неочакван начин. Колкото повече мисли изхвърлям от главата си, толкова по-добре чувам всички дребни звуци, покрай които минавам. Така дори задушените от задръстването кръстовища стават тихи като планински езера. Препоръчвам 
27.11.2010, 18:46 ч.
кой да е живеел в красив какъв град
от е. е. къмингс
[Прочетете на английски ]
кой да е живеел в красив какъв град
(с нагоре тъй плавни много камбани надолу)
напролет лете наесен и зиме
пеел своето не танцувал своето е.
Жени и мъже(и дребни и малки)
не ги било грижа за кой да е
сеели свои не е жънели своите същи
слънце луна звезди и дъжд
децата отгатвали(но малко от тях
и надолу забравяли додето нагоре растели
наесен зиме напролет и лете)
че го обичала никоя още по още
щом по сега и дърво по листо
с радостта му се смеела скръбта му оплаквала
птица по сняг и вълна по безшум
кой да е нечий за нея бил всичко
някои женели се за своите всички
разсмивали се на плача си играели своя си танц
(сън бодрост надежда а сетне)си
казвали своите никога спели свой сън
звезди дъжд слънце луна
(и само снегът би обяснил
как децата ги бива да забравят да помнят
с нагоре тъй плавни много камбани надолу)
един ден кой да е умрял може би
(прегърбена никоя лице му целунала)
заетите хорица ги погребали един по друг
малко по малко и беше по беше
всичко по всичко и дъно по дъно
и още по още сънуват свой сън
никоя и кой да е земя по април
мечта по душа и дали по да.
Жени и мъже(и тик и так)
лете наесен зиме напролет
жънели своето сеене и тръгвали своето идване
слънце луна звезди и дъжд
 е. е. къмингс (1894 - 1962)
26.11.2010, 02:23 ч. * * *
На петдесет и три години съм. С жена ми не живеем заедно. Работя за международна компания, в центъра на София. Вечерно време изпращам две от по-младите си колежки и докато прекосяваме жълтите павета, мечтая да спя и с двете едновременно. Никога не събирам сили да направя нещо по въпроса. Мислят, че съм забавен.
* * *
Имам две деца. И двете са от различни мъже. Имам доста по-възрастен от мен съпруг и след година ще родя от него. Мъжът ми се грижи добре за дома ни. Понякога пие, но винаги ме разбира, когато имам пристъпи. Вървя по тротоара и вдигам глава точно навреме, за да чуя как съседът, чието колело счупих като малка, ме поздравява и отминава. Тогава ми каза, че съм дебела и тъпа. Сега ми се усмихва.
* * *
Живея на квартира в квартал „Левски“. Имам два апартамента, които давам под наем, но парите никога не ми стигат. Стоя, подпрян до стъклената врата на магазин, и усещам как алкохолът размива всичко в главата ми. Чувам покрай мен да минават ученици, надигащи бутилки. Дори не ме забелязват.
* * *
Мразя разбитите улици с павета на вълни и начупените плочки по тесните тротоари. Докато тя говори, отново си припомням, че трябва да слушам. Виждаме се често. Има проблеми в службата. Мъжът й е започнал да пътува често по работа в чужбина. Виждам се с нея два пъти седмично. Припомням си, че не бива да пия повече, защото трябва да я откарам до дома й. Бездетни са. Някога бях влюбен в нея.
* * *
Бързам да се срещна с него. Пътят до градинката при „Кристал“ е задръстен от хора. Едва се разминавам с тълпата пред един от театрите. Усещам, че мъжете се обръщат след мен. Косата ми е разпусната и ухае. Обувките малко ми убиват, но бързам. Искам да съм с него. Искам да усещам неговия поглед.
* * *
Не вярвам в случайностите. Случайно вървя през тълпата след тази жена и усещам уханието на косите й. Усетил съм го на три пресечки преди това и едва сред хората пред театъра успявам да се приближа достатъчно. Парфюмът или балсамът й е същият. Странно как една напълно непозната може да избере съвсем същия аромат като нея. Как в продължение на три пресечки, без да мога да направя нищо, защото бързам в същата посока, вдъхвам този аромат и се чувствам все по-безсилен.
* * *
Бавя се, преди да отида да продам кутия евтини цигари на скитника, който дълго е броил стотинките си. От мириса на сандвичи с шунка ми призлява. Смяната ми е започнала преди половин час. Навън вече е тъмно. Чувствам се нечиста и уморена.
* * *
След края на представлението, с нея излизаме от театъра, подминаваме редицата от таксита, пресичаме почти изпразнения булевард и тръгваме към Гурко. Не пускаме ръце и не говорим. Тръгнали сме към бъдещето си. На тъмната пряка за Градската градинка на едно от рекламните пана пише: „Пожелай си нещо“.
|
