Декември, 2009

Преди малко със сигурност си дадох сметка какво се случва. Мисля, че изчезна способността ми да вярвам, в конкретния случай. И веднага след това престанах да се съмнявам. Нищо друго не се промени. Определям случващото се — собствените си реакции и действия — по същия начин, както и когато се съмнявах. Но сега мога да го окачествя и да направя обикновен човешки избор.

Не беше откровение — нещо щракна на място, механизмът се освободи и отново задейства нормалната логика. Беше също толкова разбираемо, като да пометеш разсипаните по дървения под трохи. Да завъртиш един от ключовете на печката в положение нула. Да си наплискаш лицето с ледена вода, да излезеш от шума и да ти се прииска да разделиш с ритници вонящата на трева тълпа пред себе си… Като самоопределяне на сексуалната ориентация, като данъчна оценка, като заемане с подробностите около погребението на близък човек. Като да изживееш живота си по скалата на биологично зачисленото ти време на комбинация от човешки вътрешности.

И за да не бъде толкова драматургичен финалът, и тотално несвързано с горното: мило дневниче, никога не се бях чувствал толкова високо оценен!

Той мечтае за дрехите на Небесата

[W.B. Yeats, He Wishes for the Cloths of Heaven]

Ако имах небесни бродирани дрехи,
обсипани със златна и сребърна светлина,
сините и мъгливи, и тъмни дрехи
от нощ, светлина и полусветлина,

бих прострял дрехите под нозете ти:
само че бидейки беден, имам само мечти;
прострях мечтите си под нозете ти;
пристъпвай леко, защото пристъпяш в мечти.

1363

Е, току-що отново изгубих целия си street cred, но си струваше. До полунощ има предостатъчно време. Трябва само да прескоча до майка ми и баща ми, за да ми видят носа, да се върна, за да инсталирам една операционна система на любимия племенник, и чак тогава да довърша десетте страници.

Освен това знам, че някой ден някой ще прочете написаното тук и ще му пука. Сигурен съм, че е така.

Блоглог, ноември 2009-та

Кратко резюме в категориите „блог“ и „лог“ в името на последователността тук.

Животът ми през последните шест месеца с няколко изречения. В онова вълшебно време от годината, когато телевизионните реклами отново ми напомнят, че няма нищо по-подтискащо от една освежаваща равносметка.

  • Отказах цигарите на няколко пъти — това си струваше, но не беше толкова удовлетворяващо, колкото очаквах.
  • Заех се с изпълнението на отдавна замисления план „Един милион думи, или последствията“. Хемингуей или Бредбъри го беше казал? Няма значение.
  • Влюбих се. Хаха, знам. Между другото — попаднах на виждането на Нийл Геймън по въпроса. Какво ли разбира той. Преуспял негодник.
  • Направих едно протоколно посещение в стария Алма матер. Не ми се говори за това. Отметнато.
  • Свалих от пет до десет килограма, без реално да ми беше нужно и без да усетя.
  • Туитнах около сто и петдесет пъти.

Мисията изпълнена. Следващата равносметка, по груби сметки — някъде през май догодина.

„Портокалът“ от Бенджамин Розенбаум, фантастичен разказ

Много кратък разказ (по-малко от две стандартни страници) от Бенджамин Розенбаум.

фотография: Muffet [creative commons, attribution 2.0 generic]

фотография: Muffet [creative commons, attribution 2.0 generic]

„Портокалът“ (The Orange от Benjamin Rosenbaum) е част от сборник с творби на автора със заглавието The Ant King and Other Stories. Сборникът се издава от Small Beer Press. Целият сборник, освен от сайта на издателите, може да бъде изтеглен (на английски) и от Goodreads или Scirbd.

Българският превод ползва условията на договора Криейтив Комънс, Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран. Можете да го изтеглите във форматите PDF и OpenDocument или да го прочетете тук в сайта:

Портокалът от Бенджамин Розенбаум

„Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“ от Марк Твен

Изтеглете: [PDF] [OpenDocument]

From Sketches New and Old, Complete by Mark Twain, picture by The Project Gutenberg

През 1867 година Марк Твен включва разказа в едноименния сборник The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County. Самият разказ е издаден за пръв път през ноември 1865 година от The New York Saturday Press и е известен също под заглавията The Notorious Jumping Frog of Calaveras County („Прословутата скачаща жаба от окръг Калаверас“) и Jim Smiley and His Jumping Frog („Джим Смайли и скачащата му жаба“). Една от ранните творби на автора, която бързо набира популярност и му помага да се утвърди като хуморист. През 1950 година по разказа е създадена и опера.

Този превод ползва условията на договора Криейтив Комънс Признание 2.5 България. Можете да го изтеглите във форматите PDF и OpenDocument или да го прочетете тук в сайта:

Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас от Марк Твен

Armadillo Aerospace и състезанието за милиони

В понеделник не направих връзката с Джон Кармак и статията в Universe Today, а отдавна се надявах на добри новини от лагера на Armadillo Aerospace. Днес в блога си Валентин Иванов отново напомня за постижението и дава линк към друг интересен материал в The Space Review, в който едно от най-готините изречения поне за мен е: „After landing the Armadillo team found the problem with the roll control thruster and Carmack handled it with a software fix.“ Класика.

Съвършенство:

Видео от втория полет от успешния опит на Armadillo Aerospace за квалификация от второ ниво за Northrop Grumman Lunar Lander Challenge.

Страница 1 от 3123