Любимото ми: докато през изминалото лято превеждах „Студен гранит“ (издава се от ИнфоДАР), първият роман на шотландския писател Стюарт Макбрайд, един от злодеите в книгата неочаквано влезе в личния ми топ 10 от любими престъпници. А когато преди седмица или две отново посетих сайта на автора и забелязах, че в рубриката „екстри“ има къс разказ с участието на въпросния персонаж, беше въпрос на време да го преведа просто за удоволствие. За моя радост Стюарт Макбрайд се съгласи да публикувам превода, така че стига да имате поне шестнайсет години, заради нецензурните думички, входът е свободен (между другото, разказът по никакъв начин не издава сюжета на „Студен гранит“):
Откъс:
Има две неща, които никога не бива да забравяш за търговете, ясно? Едното: трябва да знаеш какво купуваш и колко струва, за да не се окаже накрая, че те карат да плащаш и през задника за някаква тъпотия. И второ: не бива да дразниш другия тип, който наддава, не и ако си има прякор като „Чука“ или „Резачката“, или шибания „Доберман“. С такива типове не се ебаваш. Оставяш ги да купят каквото там са си решили и си държиш голямата уста затворена. А за хората на име „Дъг“ не даваш и пукнат петак, нали? Нали?…
Пълният текст на „Партида 346″ от Стюарт Макбрайд
