Дванайсет мои по-стари разкази в един файл за удобно изтегляне можете да намерите на страницата на първия ми сборник.
Отделни мои къси разкази в този сайт или на други места:
» Заглавия в този сайт:
Render: Sepia Blur, фантастичен разказ
Откъс:
… Хората са съвсем истински, като се изключат странните им шапки и леко изцъклени погледи. Той остава загледан в снимката, след което ѝ я подава с усмивка.– Е? – пита тя.
– Интересно.
Тя е разочарована.
– Виж, наистина не знам какво да кажа. – Той отново взима снимката и се вглежда намръщено в мъжа с цилиндъра. – Прилича на Мефистофел от средата на деветнадесети век…
Синдикатът, фантастичен разказ
Откъс:
… Намираме се в близост до акостиралия кораб. Дърветата, растящи на стотици метри височина, погълнали като джунгла изпотрошените скелети на древни машинни колоси накъдето и да се обърнеш, дори не успяват да надхвърлят най-горните му палуби. Операторът не спира да снима…
Космонавтът в океан безбрежен, фантастичен разказ
Откъс:
… Беше голям ден. Сутринта всички станаха рано, закусиха, облякоха най-хубавите си дрехи и още веднъж провериха дали боклукът е изхвърлен, дали прахта по полиците с дебели книги е избърсана, дали къщата е жизнерадостна и изпълнена със смях. Денят бе прекрасен и нищо не беше в състояние да го помрачи. Когато колата най-после спря на алеята отпред, слънцето тъкмо се подаваше над покривите на редиците еднофамилни къщи от другата страна на улицата, а стройната, мъжествена сянка, която плъзна по алеята към входа и приближи спокойно до смълчаното семейство, постепенно се смали и замръзна стъпаловидно в краката им върху бялото стълбище…
Луната брои останалите зелени листа, фантастичен разказ
Откъс:
… Моторите на десантния кораб гърмят унищожително над бетонните стени, когато тя бута с върха на обувката си парцаливото парче асфалт и проследява как то започва да пропада през празното пространство към улицата, покрита с купища чакъл и изровена пръст. Момичето засенчва очи с ръка, за да види по-добре пилота през бронираните стъкла на кабината, след което му дава знак, че е на позиция. Пилотът вдига палец…
Чудовището, фантастичен разказ
Откъс:
… Пашкулът излетя от златисторозовата мъглявина и за момент се превърна в струна, изстреляна през половин астрономическа единица от лунни отломъци. Не докосна нито едно от неправилните сиви парчета в опашката на зелената планета. Просто пресече полето и забави скоростта си, а после припламна като падаща звезда в разредения океан на атмосферата. Известно време, сякаш се вслушваше в нещо, пашкулът се носи над безкрайния килим от огромни стари дървета, след което заобиколи едно обширно възвишение и акостира в подножието му. Слънцето се спускаше сред разцепените от преминаването му облаци, а в далечината отекваше гръм…
Всичко, дори това, фантастичен разказ
Откъс:
… Лошите новини са като пътуване до телевизионно шоу. Първо виждаш червените кръгове на прехода, после ти причернява и изскачат искрите на бушуващите събития. Номерът с тримата Исусовци тъкмо започваше, а аз стоях като пълен глупак и дъвчех пурата си, без да мога да реагирам…
Ако ми се довериш, фантастичен разказ
Откъс:
… Рихард Бжински нахлузи върху главата си комуникационната конзола и попита:
- А сега какво?
- Просто се отпусни.
- Все още не съм сигурен, че ти вярвам.
- Току-що засякох раздвижване в коридора отвън.
- Щом смяташ, че можеш да ми помогнеш – произнесе бързо.
- Добре. Затвори очи.
Бжински ги стисна.
- Ще видиш светлина…
Избори, разказ
Откъс:
… Мотоциклетът плуваше в омарата на опаленото шосе с равномерен, приглушен тътнеж на мощния си двигател. Бе горещо почти толкова, колкото човек би могъл да издържи в тази пустош, ала това явно не правеше впечатление на облечения в черни кожени дрехи мъж, който го управляваше. Косата му бясно трептеше на парещия вятър. Очите му, скрити зад тъмните слънчеви очила, непоколебимо се взираха в безкрайността на пътя…
Марс 98737, фантастичен разказ
Откъс:
… – Имаш ли цигара, момче?Гласът ме накара да се обърна точно когато вече забравях за кораба и всичко останало. Беше неприятен глас, до болка познат, като всичко през тези скучни шест месеца. Не бях длъжен, но му подадох целия пакет. Кормчията го взе ухилен и веднага запали, гледайки ме с воднистите си сини очи през извивките на висококачествения тютюнев дим.
- Няма да ти пожелая приятно прекарване – рече…
» Заглавия из мрежата:
На връщане, разказ [Електронно списание за литература "Кръстопът", 20 март 2011 год.]
Откъс:
… Иван Иванов обикновено предпочита нощната смяна, но в този ден през есента се е случило така, че сутринта го заварва близо до Централна автогара „София“. Намръщило се е от няколко дни, не спира да духа влажен хладен вятър и от време на време се опитва да завали. В таксито е така затоплено, че му се иска да затвори очи, но никога не спи в колата. Останало му е като обеца на ухото, откакто за последно го е измлатила една тръба през носа и са му задигнали оборота. Оттогава са му белегът, кривият нос и наболата прошарена брада, нищо че за нея таксиджиите вечно го подкачат…
Майки и бащи, разказ [Литературен форум, брой 42 (483), 18.12. - 24.12.2001 г.]
Откъс:
… Утринната светлина се смесва нездраво с тази в кухнята. Кафето мирише приятно, а откъм банята се чуват веселите викове на децата.И двамата току-що са се събудили и сега закусват. Той не е побутнал вестника. Тя меланхолично пуши цигара и се взира през прозореца към влажните листа на черешата, която се поклаща леко разперила атрофиралите си клони през пространството на трите етажа, които ги делят от земята. Събота е и може да се каже, че все още не са решили какво ще правят – може би ще погледат телевизия, чакайки времето да се оправи и ще изведат някъде децата. Може би на кино, може би ще обядват всички в ресторант. Сега пият кафе и пушат и се опитват да си представят как ще протече денят им…
Кученцето, разказ [Български разкази]
Откъс:
… Сивото преобладава. Петнистите фасади на надвисналите от всички страни сгради гледат пространството на вътрешния двор с множество оцъклени очи. Олющената мазилка прилича на зъби.
Проклето псе.
– Много е сладко, нали?
Не.
– Гледа те.
– Иска бой.
– Не ми се вярва.
– На нищо не вярваш…
Снежна история, разказ [Български разкази]
Откъс:
… Тримата мъже излязоха кой с каквото бе хванал в мазето. Един носеше поизкривена лопата. Друг – изтърбушено ринало за сняг. Третият почукваше зиморничаво с ръждясала ледоразбивачка. Беше мразовито и мъжете тутакси усетиха хапещия софийски студ, както и безразличието на минаващите хора, които бързаха през тази снежна утрин по пухкавия тротоар пред голямата стара сградата.
– Ще започнем оттук – каза мъжът с мустаци и захвана да чегърта с лопатата…
