от Бенджамин Розенбаум
Телефонът иззвъня в три сутринта, а Хана каза:
- О, за Бога!
Иззвъня така, сякаш искаше да подкрепи мнението й по въпроса: че работя прекалено много и позволявам на клиентите си да ми се обаждат по всяко време на денонощието, отнемайки определеното за нея време. Ето защо бяхме будни в три сутринта: карахме се.
- Трябва да отговоря, Хана – казах. – Хайде да довършим разговора по-късно, какво ще кажеш за утре?
- Не виждам никакъв смисъл – рече тя. – Ти не ме слушаш. Е, добре, обади се. Отивам да спя. – Хана влезе в спалнята и затръшна вратата след себе си.
Натиснах бутона на телефона:
- Доктор Гудман.
- Здрасти, Док, съжалявам, че те притеснявам толкова късно, но съм наистина разстроен.
- Няма проблеми, Дик – казах. Дик беше един от по-необичайните ми клиенти, бореше се с престъпността, истинска знаменитост – изключително добре реализирана и завършена личност. Напоследък бяхме постигнали голям напредък с някои негови доста трудни спомени. – Какво те тревожи?
- Имам чувството, че в мен отново се надига гняв към Брус.
Настаних се на кожената кушетка и казах:
- Добре е, че го споделяш.
- Омръзна ми да изпитвам подобни чувства.
- Разбирам – рекох. – Е, какво ги предизвика този път?
- Ами в момента съм попаднал в един от смъртоносните капани на доктор Нефарио.
- Така ли? Добре ли си?
- Е, нали знаеш, Док, добре е доста относително понятие в моята професия. Няма проблеми, включил съм те на слушалка. В момента бърникам ключалката на белезниците. Мисля, че ще се справя – пираните още са на около един-два метра под мен.
- Сигурен ли си, че разговорът няма да ти отвлича вниманието? – попитах. – Разбирам, че си разстроен, но няма ли да е по-хубаво да се обадиш малко по-късно?
- Наистина искам да поговорим, Док. Винаги съм смятал, че разговорите с теб ми действат ободряващо и ме правят по-ефективен. Все пак може да се наложи да прекъснем, ако биячите се появят отново.
- Съгласен съм, но при условие, че правиш всичко възможно според условията. Доверявам се на решението ти. И така, как точно се породи чувството ти на гняв?
- Ами, малко е странно, нали разбираш, но това е съвсем същият капан на доктор Нефарио, в който аз и Брус, божичко – искам да кажа – трябва да са минали повече от осемнайсет години откакто ни беше хванал тогава. Още съм бил сополанко. Честно казано, бях се поуплашил и предложих веднага след като се измъкнем, да си плюем на петите и – нали се сещаш, да се приберем в базата и хубаво да обмислим тая работа. А той само ми се изсмя, ей така, “не се притеснявай, драги, след минутка сме навън!” Направо ми взе думата. След това трябваше да подтичвам след него и да се справям с второстепенните лошковци, докато той залавяше доктора. И трябва да ти кажа, че и това ми беше предостатъчно. Бях оцапал гащите и всичко, което исках да направя в този момент, бе да се прибера у дома и да си избера някоя приятна книга за четене. Съвсем типично всъщност е, че освен това беше и една от онези училищни нощи. Другите на моята възраст ходеха по партита и срещи, а аз си имах вземане-даване с мъже в гумени костюми.
- И въобще не изпитваше усещането, че имаш какъвто и да е избор?
- Не съвсем. Имам предвид, че в действителност той не ме принуждаваше да остана, но за мен беше наистина важно да получа от него одобрение, което просто му се свидеше.
По линията долетя металически звук.
- Какво беше това? – попитах. – Трябва ли да затваряш?
- Не, току-що пропълзях във вентилационната система, махнах си белезниците.
- Слава богу. Продължавай.
- Това беше единственият период, през който чувствах някакво одобрение от негова страна, нали се сещаш, ако се справех с неколцина биячи, тогава понякога, но само понякога можех да чуя нещо от сорта на “Добър удар”. Или онзи пост-травматичен момент в края на всяка битка, с всичките му криминални елементи, налягали и пъшкащи от болка навсякъде около нас, а той слага ръка на рамото ми и се усмихва широко. През останалата част от времето винаги изискваше много и ме подтискаше.
- Радвам се, че споделяш всичко това.
Можех да чуя как Хана се приготвя за лягане в съседната стая. Сега сигурно си сваляше чорапите. Трийсет години брак и все още ми се искаше да бъда там и да наблюдавам как си сваля чорапите.
- Дик, според мен е от силно значение фактът, че си попаднал в подобна на онази ситуация. За да спечелиш одобрението на Брус ли правиш всичко това?
- Не знам. Не, не мисля. Смятам, че трябва да спра доктор Нефарио. Вярно, че и преди сме обсъждали този въпрос. Може би чувството ми за отговорност в случая е малко преувеличено, само че… – той въздъхна. – Харесвам работата си. Такава голяма част от прилагането на закона си е чисто и просто бумащина, че се чувствам наистина привилегирован от мястото, което заемам.
- Когато отиваше да се бориш с престъпността – правилно ли се изразявам, борба с престъпността?
- Да.
- Идваше ли и някой друг заедно с теб и Брус?
- Понякога. Брус имаше приятели, известни личности. Сигурно си чувал имената на някои от тях
- Ами те? Проявявал ли е някой от тях желание да заеме мястото ти?
- Естествено, получавахме тонове писма, някои дори от спортисти, професионални боксьори и прочие, но той винаги им се присмиваше.
- Дик, мисля, че разбираш колко дълбоко оценявам трудните аспекти на ранната ти зрялост и начина, по който тя по своему е изключителна. Искам да подчертая, че гневът, който изпитваш, е напълно разбираем и уместен. В същото време обаче искам да ти предложа да погледнем на нещата от по-различен ъгъл.
- Окей.
- Говореше за това, колко скъпернически е одобрявал представянето ти Брус. Е, бил е наистина необичаен човек, изключително отдаден на работата си и вероятно напълно неподходящ за каквото и да е друго – например, за осиновител. Ще се съгласиш ли с мен, че в общуването си с теб той може би е показвал одобрение по-други начини. Начини, които по онова време навярно не са били особено резултатни, но действително съществуващи, ако сега се обърнеш и погледнеш нещата в перспектива.
- И какви са били те?
- Ами взимайки предвид това, колко придирчив е бил към партньорите си, не мислиш ли, че поканата да го придружиш в борбата му с престъпниците именно в училищната нощ изразява огромно одобрение?
Последва дълго мълчание. Зачудих се дали не съм отишъл прекалено далече.
- Дик?
- Съжалявам, Док, наложи се да препрограмирам една ключалка. В командния център на доктор Нефарио съм, ще трябва да прекъснем за няколко секунди.
- Добре.
- Предполагам, че си прав, Док. Искам да кажа, знам, че Брус лично ме избра, за да ме обучава, той ме въведе във всичко това, така че сигурно се е гордеел с мен. Но някак си не мога да го почувствам точно така. Сякаш беше… горд от самия себе си, задето си е избрал толкова добър повереник. Никога не е… – Чу се подсмърчане и Дик замълча. Не можех да доловя дори дишането му.
- Никога не е какво?
- Чудя се дали палячовците на доктор Нефарио имат залепящи пушки? – каза дрезгаво той. – Мисля, че забравих да опаковам анти-лепило.
- Дик, какво щеше да кажеш току-що? Никога не е какво?
- Мога да направя анти-лепило от филтъра на противогаз и малко супер разтворител.
- Дик…
- Но донесох само един противогаз.
- Дик, какво щеше да кажеш?
- За кое?
- Каза, че Брус е бил горд от самия себе си, задето си е избрал толкова добър повереник, но никога не е… какво?
- О, това.
- Да. Моля, продължи.
- Така или иначе беше глупаво.
Стиснах очи и започнах да масажирам гърбицата на носа си с палец и показалец:
- Дик, не спомена ли, че ще трябва да прекъснем за няколко секунди?
- Да, предполагам – звучеше като враждебен тинейджър.
- Е, мислиш ли, че е време да го сторим?
Почти усетих как той сви рамене:
- Все едно. Всъщност дори не ми се влиза там.
- Но, Дик… Няма ли да те открият?
- Не. В момента всички са заети със Смаляващия лъч.
- Смаляващия лъч?
- Аха, доктор Нефарио възнамерява да смали града, да го сложи в бутилка и да го продаде на търг онлайн.
Почувствах как сграбчвам малко по-здраво слушалката:
- Ами… Не изпитваш ли нужда да му попречиш?
- Ти беше този, който твърдеше, че чувството ми за отговорност е преувеличено. Някой друг ще се погрижи. Такива като мен с лопата да ги ринеш.
Поех си въздух. По някакъв начин не успявах да се справя със ситуацията. Струваше ми се, че Дик постъпва детински. Не му оказвах съчувствието, от което имаше нужда и което заслужаваше. Поех си дъх още веднъж.
- Добре ли си, Док? Дишаш тежко.
- Дик, не мисля, че онова, което щеше да кажеш, е глупаво. Мисля, че е много важно. Ето защо ти е толкова трудно да го изречеш. Докато го задържаш в себе си, то те притежава. Веднъж щом го кажеш на глас, ще го притежаваш ти.
- Никога не ме е обичал – каза Дик и избухна в плач.
Вратата на спалнята се отвори и Хана каза:
- Това е последният ти шанс, Гейб Гудман. Гася светлината.
Забодох палеца си в бутона за изключване на звука:
- Хана, моля те! Казал съм ти никога да не ме прекъсваш, когато говоря по телефона с клиент!
- О, разбира се, забравих, че клиентите ти винаги са на първо място.
- И точно този в момента се справя със ситуация на живот и смърт!
Хана изглеждаше уморена.
- Кога някой от тях не е в такава ситуация, Гейб? Кога някой от тях не е? – влезе в спалнята и леко затвори вратата.
- Док – каза дрезгаво Дик. – Прозвуча така, сякаш трябва да затваряш.
Погледнах към дисплея на телефона. Изглежда бях пропуснал бутона за изключване на звука. Наведох глава в ръката си. Сега на мен ми се искаше да заплача.
- Няма значение, Дик. Моля, продължавай.
- Не, Док, сега ти ме изслушай. Това беше жена ти, нали?
- Да, това беше жена ми.
- Е, не прозвуча така, сякаш е особено радостна, че клиентите ти звънят посред нощ.
- Дик, моля те, това е между мен и мисис Гудман. Да продължим нататък.
- Не, хайде да не продължим нататък! Защо ми позволяваш да съсипвам брака ти, Док? Работата винаги на първо място, нали?
- Дик…
- Ти си точно като Брус!
- За Брус работата винаги ли беше на първо?
- И още как! Беше преди всичко! Беше на първо и на последно място и повече не можех да понасям това! Ето защо напуснах, Док! Ето защо! Исках по-уравновесен живот!
За мое изумление все пак бяхме постигнали напредък.
- Чувстваш ли вина, задето си напуснал Брус?
Той замълча.
- Да – звучеше изненадано. – Да, предполагам, че е така.
- Хайде да поговорим за това.
- Не, Док, хайде да не говорим за това, защото само след минутка ти и мобилният ти телефон ще бъдете съвсем малки, а тогава гласът ти ще стане наистина писклив и мъничък и ще ми бъде трудно да те възприемам сериозно като терапевт.
Прочистих си гърлото:
- Ами добре.
- Док, обичаш ли жена си?
Изненадано усетих сълзи в очите си.
- Да, Дик, обичам я.
- Тогава отиди и направи нещо по въпроса, а аз ще се заема с доктор Нефарио. Ще се видим в петък.
- Довиждане, Дик. Бъди внимателен.
За момент останах на линията, вслушвайки се в Банг! и Бух! звуците от другата страна, после затворих и отидох в спалнята. Хана четеше.
- Аз съм едно упорито магаре, Хана – казах.
- Да, такъв си – тя свали книгата. – Съжалявам, че прекъснах сеанса ти. Просто вече не мога да стигна до теб.
Седнах на ръба на леглото.
- Хана, обичам те.
Тя премигна. Лицето й придоби по-меко изражение, но поклати глава:
- Аз също те обичам, Гейб. Но имаме проблеми.
Взех ръцете й:
- Какво ще кажеш да се махнем някъде следващия уикенд? Само ние двамата. Ще оставя мобилния телефон тук и ще предупредя всичките си клиентите.
Тя сви рамене:
- Все някакво начало е.
Все още си бяхме с нормални размери. Гласовете ни не бяха мънички и пискливи. Наведох се и я целунах по челото. По лицето й се разля широка усмивка.
- Има хора и с по-големи проблеми – казах. Всъщност намерението ми беше да вдъхна увереност както на нея, така и на себе си.
Тя издърпа ръцете си:
- Сигурна съм, че има! Но това не променя сериозността на нашите! Господи, Гейб, отново започваш! – Заплаках. Въпреки мнението ми относно терапевтичната стойност на сълзите, въобще не съм някакъв ревльо или нещо подобно. Скрих лицето си в шепи. Хана ме придърпа в прегръдките си. – О, хайде – каза тя.
- Не искам да те изгубя – изхълцах. – Аз съм ужасен съпруг.
- Да, понякога – каза тя. – Но си чудесен терапевт.
- Не, не съм! Беше истинска катастрофа. Едва не направих така, че да ни смалят всичките.
- Престани – каза Хана. – Какви ги говориш? Виж само какви конфликти имат тези хора със себе си – конфликти с тялото, с мегаломанията, пост-травматичния стрес, с детството им, за Бога! Не е лесно да се справяш с всичко това, Гейб. Ежемесечно ти се налага да ги предпазваш от собствената им лудост. Колко пъти на някой от тях му промиват мозъка или го отвличат роботи? Половината не могат да правят секс, без да се притесняват, че ще изгорят или смачкат партньора си. Те са самотни и уплашени, а всеки иска от тях да се държат подобаващо. Ти събираш частите им в едно, Гейб, което значи, че събираш частите на този град в едно – отново и отново. Гордея се с теб, чуваш ли? Ти си моят герой.
Заплаках по-силно. Плаках още известно време. Усещах топлината и мекотата на тялото й. Накрая престанах и Хана избърса бузите и носа ми с хартиена кърпичка.
- Искаш ли да ти кажа какво мисля? – попита тя. – Смятам, че прекарваш толкова време с клиентите си, понеже животът им е изпълнен с непрестанно движение.
- Може би – казах със запушен нос.
- Така че според мен и на теб ти трябва малко раздвижване. Влизай в леглото, Гейб Гудман. И остави светлината включена.
Подчиних се с радост.
Превод от английски: 25 май 2003, Петър Тушков
Последна редакция: 5 април 2007
Разказът The Death trap of Dr. Nefario by Benjamin Rosenbaum в превод на български от Петър Тушков се публикува под лиценз:
Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България.
Можете свободно:
- да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението
- да ремиксирате — да адаптирате произведението
Съгласно следните условия:
- Признание. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
- Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.
- Споделяне на споделеното. В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.
* За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението. Най-добрия начин да направите това е, като сложите линк към тази страница.
* Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.
* Нищо в този договор не накърнява или ограничава неимуществените права на автора на произведението.