от Бенджамин Розенбаум
BenjaminRosenbaum.com
Small Beer Press
Когато я забелязваш, се намираш на движещия се тротоар на „Кайзерщрасе“, Ниво 236. Облегнал си се на перилата и очакваш Дерия, за да го попиташ дали им някаква работа за теб, и наблюдаваш искрящия поток от акари, който се извива като дъга през половината небе – полетели нагоре, за да пренавият нанопружините си в светлината на стратосферата, спускащи се устремно надолу, за да задвижат Франкфурт. Никога не се уморяваш да ги гледаш.
Тя се намира на моста Холбайнстег. Някой го е провесил тук – сто метра чисто сив, зеленикав модернизъм от двадесети век, отскубнат от река Майн, окачен във вледеняващия въздух на 2360 метра височина между туфата на горист парк и грозд антични метро-вагони. Тя носи лятна рокля без ръкави в стил 1950-та и шапка с широка периферия, и всичко е като есе на тема миналия век – суровият стоманен мост, ярките петна на графитите от метрото и нейната жълта рокля, вееща се около краката й, докато се прехвърля през перилата на моста. Картина, съставена от елегантност и стил направо от века на парите, насилието и наивността.
Тя има червеникаво-руса коса, слаба е, а кожата й е изпразнена и девствена като ново масло. Вече е отвъд перилата и виси над планинската пропаст под себе си. През нея минават ефирни, прозрачни сенки – сенките на нишките от неокопринени нанотръби, на които от заобикалящите го петкилометрови кули е провесен градът. (Един административен агент забелязва, че си ги забелязал, прикрепя се към инфопространството ти и започва да шепне: „Окачването на всеки обект трябва да издържи на напорите на ураган от пета степен и на унищожението на 80% от кулите“ … „Понастоящем населението на Франкфурт се държи в стабилните граници от 53 милиона души“… „Средна възраст 62 години, ръст на раждаемостта 0.22, емиграция от половин милион души на година“… „Текущо разпределение на квартирната площ: 311 кубически метра на жител“… Докато не махваш с ръка, за да го отпъдиш.)
Виждаш как тя се навежда. Вятърът опитва да отвее косите и разрошва полите на роклята около коленете й. Навярно е туристка. Припомняш си първото посещение в горните нива: надвесен през ръба над разгневения рояк от акари, бръмчащи, жужащи предупреждения като милион комари, бдящи над целомъдрието ти. Всеки го е опитвал поне веднъж…
Само че около нея няма акари.
Улавяш по-здраво перилата. В гърдите ти се надига нагорещен, животински страх.
Тя поглежда нагоре към теб и през пространството от четиридесет метра ти отправя бляскава, сърцераздирателна усмивка.
След което се пуска и започва да пада.
Ти надаваш вик.
– Проклети въздушни сърфисти – казва Дерия. Той слиза от движещия се тротоар близо до теб: висок, със закривен нос, а модните спирали от белези от шарка и акне превръщат бузите и гърдите му в съзвездия; сияещите официални татуировки на комитетите и стилклубовете, в които членува, украсяват масивните му трицепси. Преглъщаш с пресъхнало гърло. Не друг, а Дерия да те чуе да крещиш!
Той ти хвърля поглед изпод вежди:
– Заразяват се сами с някакви дизайнерски вируси… позволява им да разбият защитите на градската система за личностна идентификация. Така акарите не могат да ги видят, когато скачат. Гледай…
Тя прелита край китовидния овал на обществения плувен басейн на 202-ро, подминава скосената мандала на офисите на Гугъл на 164-то. На 131-во, точно под нея, се намира старата Стокова борса, сега обърната с главата надолу като бърлога на джазмени.
Акарите най-после успяват да я доближат. Някъде на 164-то избухва сребрист рояк от сраснати нишки, и тя изчезва в него, като парченце лук в мъглива, изпълнена с омраза супа. А щом облакът се разтваря, тя вече стои на една от обърнатите наопаки стрехи на Стоковата борса. Махва им като мравка и пропълзява вътре през един от таванските прозорци.
– Не е забавно – казва Дерия. – Изразходват огромен дял енергийна готовност. Вълнообразният ефект причинява забавяне в изпълнението на важни проекти…
– Използвачите са в основата на еволюцията на всяка система. – Откриваш, че си казал последното, преди да си успял да се спреш.
– Няма нужда да ми цитираш бащите на цивилизация – отвръща остро Дерия. – Свободното общество е крехко нещо. В минутата, в която достатъчно хора сметнат непродуктивното поведение за примамливо, партито е свършило – обратно към капиталистическо съревнование или държавен контрол. – Той се взира в теб, докато най-после не срещаш погледа му. – Ако дори си позволиш да разговаряш с тези хора… внимаваш ли?… ако дори разговаряш с тях, репутацията ти из всички главни сървъри ще стане на пух и прах. Вече няма да работиш, няма да се забавляваш и всички в племената ти ще започнат да те избягват. Разбираш ли?
Шапката й с широка периферия все още се носи плавно по вятъра. Акарите са я пропуснали. После се скрива остро между кулите на 50-то.
Преобърнатата наопаки търговска зала е пуста. Наоколо като снежни преспи са натрупани купчини от пожълтели евро и дойч-марки. Дървена ламперия и мрамор. Безмълвие. И въздухът е необичайно чист. Даваш си сметка: няма акари. Тук градът няма очи или уши. Крачиш през празните, лишени от акари помещения и заобикаляш леката мебелировка.
И ето че тя е там, под един от порталите. Очите й са яркосини, лъчисти. Усмивката й, с тази непорочно жълта рокля – тъй свенливи. Доближава те.
– Искаш ли го? – казва тя. – Искаш ли да се заразиш? Искаш ли да полетиш?
Ти кимаш.
Затваряйки очи, тя се навежда напред за целувката.
превод от английски: Петър Тушков, 1 ноември 2008
Този текст се публикува под лиценз:
Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0 Нелокализиран.
Можете свободно:
- да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението
- да ремиксирате — да адаптирате произведението
Съгласно следните условия:
- Признание. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
- Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.
- Споделяне на споделеното. В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.
* За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението. Най-добрия начин да направите това е, като сложите линк към тази страница.
* Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.
* Нищо в този договор не накърнява или ограничава неимуществените права на автора на произведението.
Бележки:
Разказът Падайки от Бенджамин Розенбаум (или в оригинал: Falling от Benjamin Rosenbaum) е част от сборник с негови творби със заглавието The Ant King and Other Stories, който се разпространява на хартия и за свободно четене (под лиценз, позволяващ производни творби!) в електронен формат от Small Beer Press. На 3 септември 2008 година авторът обявява конкурс за най-добри три производни произведения, базирани на разказ от сборника, срещу награда от „подписано и пространно изрисувано“ издание с твърди корици на книгата.
За сборника The Ant King and Other Stories
Замайващ, постмодерен дебютен сборник от чиста фантастика и сюрреализъм: автор на книги по алтернативна история защитава цепелина на своя покровител срещу наемни убийци и пирати; една жена се преобразява в стотици кръгли дъвки; независима общност от деца решава да открие своя дом…
„Живо, странно и забавно, но също така мрачно, заплашително и чувствено.“
—Бостън Финикс
„Включващ в себе си неземни и поразителни образи — жена, влюбена в слон, портокал, който някога е владял света — този сборник е сюрреалистична приказка.“
—Пъблишърс Уикли