Мои преводи на чужди текстове. Основно разкази, също и романи.
» Заглавия в този сайт:
В центъра от Джон Кесъл, фантастичен разказ
Откъс:
… И така, в края на седмицата изключих левия си мозък, презаредих се и съобщих на всички заинтересовани, че смятам да се разходя до центъра на града.
– И на кого би трябвало да му пука? — каза Средностатистическият на Групата.
– Определено не и на теб — отговорих, слагайки си кожата за почивните дни. СГ и аз навремето бяхме на предна линия и все още ме обвиняват за това.
– Какво ще правиш там? — попита Патето. Патето беше дребничко и простосърдечно.
– Кажи ми нещо, което няма да правя — изстрелях в отговор…
Пратеник от Питър Уотс, фантастичен разказ
Откъс:
… Предполагаше се, че Първият контакт ще разреши всички проблеми.
Поне такива слухове се носеха: загрижените гущери от Епсилон Еридани щяха да ни избавят от пожара и да ни приветстват в Галактическото братство на Млечния път. Каквито и болести да не бяхме успели да победим, щяха да ги излекуват. Каквито и политически дрязги да не бяхме преодолели, щяха да ги разрешат. Щяха да поправят всичко.
И се предполагаше, че няма да ме превърнат в преследвано животно…
Богатството на гибелините от Лорд Дънсейни, фентъзи разказ
Откъс:
… Гибелините, както е добре известно, не ядат нищо по-долно от хора. Между злокобната им кула и Тера инкогнита – познатите нам земи – се простира мост. Съкровищата им надхвърлят здравия разум; и сребролюбието няма нищо общо с това; имат си отделно подземие за смарагди и отделно подземие за сапфири; напълнили са една яма със злато, откъдето го копаят всеки път когато им потрябва. И единствената известна полза за нелепо несметните им богатства е, че с тях привличат безкрайна върволица от хранителни запаси. Знайно е, че в години на недоимък дори подхвърлят рубини на пътя – малка пътечка от скъпоценни камъни край някой от градовете на човека – и то се знае, зимниците им съвсем скоро отново се препълват…..
Кончета от Кидж Джонсън, фантастичен разказ
Откъс:
… Поканата е стилизирана в западни мотиви. По краищата й има нарисувани момиченца с каубойски шапки, преследващи табун от диви понита. Кончетата са не по-високи от момиченцата, ярки като пеперуди дебеланковци с къси, заоблени рогове на челата и малки пухкави крилца. В дъното на картичката току-що заловени понита се въртят в кръг из ограждение. Момиченцата са заловили с ласата си едно розово-бяло пони. Очите и устата му са се превърнали в изненадани букви О. Над главата му има удивителна….
Мързеливия Джак от Джоузеф Джейкъбс, английска приказка
Откъс:
… Имало едно време момък на име Джак, който живеел заедно с майка си. Двамата били много бедни и старата му майка свързвала двата края като предяла, ала Джак бил така мързелив, че не вършел нищо друго, освен да се препича на слънце в топли дни или да се излежава до камината през зимата. Така че го наричали Мързеливия Джак. Майка му не успявала да го накара да свърши никаква работа и накрая, един понеделник, му рекла, че ако не започне да работи и сам да си изкарва овесената каша, ще го изгони да си търси късмета….
Парите на другите от Кори Доктороу, фантастичен разказ
Откъс:
… Щандът на Гретъл в замиращия „УолМарт“ на отбивката на магистрала I-5 за Пико Ривера не беше от най-оживените, но на нея така й харесваше. Времето за размисъл беше от жизненоважно значение за нейната марка функционална скулптура, а размишленията бяха стока, която не се намираше лесно през 2027 година.
Това бе и причината, поради която се надяваше, че венчър капиталистът просто ще я остави на мира. Не беше нито от клиентите, които плащаха, нито съмишленик артист. Искаше да я изкупи, но беше закъснял с трийсет години…
Смъртоносният капан на д-р Нефарио от Бенджамин Розенбаум, фантастичен разказ
Откъс:
… Телефонът иззвъня в три сутринта, а Хана каза:
- О, за Бога!
Иззвъня така, сякаш искаше да подкрепи мнението й по въпроса: че работя прекалено много и позволявам на клиентите си да ми се обаждат по всяко време на денонощието, отнемайки определеното за нея време. Ето защо бяхме будни в три сутринта: карахме се…
Партида 346 от Стюарт Макбрайд, криминален разказ
Откъс:
… Има две неща, които никога не бива да забравяш за търговете, ясно? Едното: трябва да знаеш какво купуваш и колко струва, за да не се окаже накрая, че те карат да плащаш и през задника за някаква тъпотия. И второ: не бива да дразниш другия тип, който наддава, не и ако си има прякор като „Чука“ или „Резачката“, или шибания „Доберман“. С такива типове не се ебаваш. Оставяш ги да купят каквото там са си решили и си държиш голямата уста затворена. А за хората на име „Дъг“ не даваш и пукнат петак, нали? Нали?…
Падайки от Бенджамин Розенбаум, фантастичен разказ
Откъс:
Когато я забелязваш, се намираш на движещия се тротоар на „Кайзерщрасе“, Ниво 236. Облегнал си се на перилата и очакваш Дерия, за да го попиташ дали им някаква работа за теб, и наблюдаваш искрящия поток от акари, който се извива като дъга през половината небе – полетели нагоре, за да пренавият нанопружините си в светлината на стратосферата, спускащи се устремно надолу, за да задвижат Франкфурт. Никога не се уморяваш да ги гледаш…
Лято в Париж, Светлина в небесата от Кен Сколс, фантастичен разказ, алтернативна история
Откъс:
…Адолф Хитлер пристигна в Париж през юни 1941 год., усещайки тежестта на годините в краката и вкуса на умиращата мечта в устата си. Прекара по-голямата част от онзи пръв ден в разхождане по Шанз Елизе, за да раздвижи скованите си кости и мускули, докато разглеждаше магазините и хората. Част от притъпената болка бе в резултат на дървените пейки във влака от Хамбург; повечето се дължеше на възрастта. Но под повърхността на несгодите на плътта болка изпитваше душата му…
Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас от Марк Твен, хумористичен разказ
Откъс:
…Отстъпвайки на молбата на мой добър познат от изтока в едно от писмата му до мен, потърсих добродушния, словоохотлив старец Саймън Уийлър, за да поискам допълнителни сведения за приятеля на моя приятел – Лионайдъс У. Смайли – съгласно уговорката ни, и по-долу прилагам резултата. Имам потайното подозрение, че Лионайдъс У. Смайли е мит; и че приятелят ми никога не е познавал подобна персона; и че просто е предположил, че ако попитам стария Уийлър за него, това само ще му припомни за скандалния Джим Смайли, след което Уийлър ще се залови за работа и ще ме отегчи до смърт с някой вбесяващ свой спомен за въпросния човек, спомен, за мен също тъй безкраен и досаден, колкото безполезен. Ако замисълът му бе такъв, то той успя…
Портокалът от Бенджамин Розенбаум, разказ
Откъс:
…Един портокал управляваше света.Беше неочаквана работа, тази временна абдикация на Небесното провидение, на един най-обикновен портокал да му бъде поверено всичко….
» Заглавия извън този сайт:
Кори Доктороу, "Ден за ден в Магическото царство" (корица: Биляна Савова)"
С огромно удоволствие представям на феновете на научната фантастика, (пост)киберпънка и свободната култура българския превод на първия роман на добре познатия писател фантаст и блогър Кори Доктороу — „Ден за ден в Магическото царство“ („Down and Out in the Magic Kingdom“).
Преводът е мой, редакцията e на поетесата Милена Иванова, предговорът на писателя и критик Владимир Полеганов, а илюстрацията и оформлението на корицата дело на художничката Биляна Савова. Романът ползва условията на — точно така — договора Криейтив Комънс, вариант Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България, може да бъде изтеглен напълно безплатно и легално и да бъде адаптиран и преиздаван под каквато и да е възможна форма, стига да е „некомерсиално“ и „споделеното да бъде споделено“. Има си отделен сайт, където ще откриете допълнителна информация за проекта и можете да изтеглите книгата в няколко различни формата:
„Ден за ден в Магическото царство“ [den-za-den.com]
Други, по-кратки, заглавия извън този сайт още и във:
Книгата на Праведника от Бенджамин Розенбаум, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Откъс:
… Ето, това е книга за втория живот на Ионатана честния, син на Саул, син на Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афиах от племето на вениаминците, и за Мезипатех, който пиеше кръвта на хората и който преследваше Давид, избраника на Бога, когато Саул беше цар на Израил.
В онези дни сред филистимците, в храма на Дагон* в Азот, живееше едного, безсмъртен и, както казваха, отдаден изцяло на техния бог. Името му беше Мезипатех и се хранеше с плътта на народите на Азот, Гет и Акарон и с на техните взети в плен от другите племена. При всяко новолуние в началото на зимата и при всяко новолуние в началото на лятото му водеха девици от Азот и той пиеше кръвта от гърлата им. Наричаха девиците на Дагон, ала никоя от тях не живееше достатъчно дълго и никоя не заприличваше на Мезипатех, щото същия бе премного ревнив и не позволяваше никому да придобие подобни сили, на каквито се радваше той…
На скалата до реката от Бенджамин Розенбаум, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Откъс:
… Една жена пада от скала.
* * *
Не, това не е мястото, от което трябва да се започне. Отново.
* * *
Погалих челото на жената.
Не. Отново.
* * *
Една жена спи в близост до ръба на скалата, свита около бебето си. Устните на бебето са отпуснати, клепачите му потрепват. Ръката на жената – мръсна, с нащърбени нокти – се плъзга по гърдите и корема на бебето. Раменете й се привеждат, сгъва колене, старае се да го защити. Спи, а лицето й е намръщено.
Краката й са голи. Пръстите й са се вкоравили от дългото пътуване. Широката й горна дреха е разкъсана…
Разговори с и за електрическата ми четка за зъби от Дерек Зумстег, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Откъс:
… – Снощи прочетох един интересен постинг във форумите – каза електрическата ми четка за зъби, докато бръмчеше монотонно.
- Тоффа сиффуно фте ми хаееса – рекох през пяната в устата си.
- И още как! – отвърна той. – Като използвал най-обикновени компоненти, купени от магазин, Monkeymonkey превърнал Интеличетката си в бъркалка за мляко.
Изплюх се в умивалника и оставих четката си за зъби в бялото керамично зарядно с думите:
- За какво ми е бъркалка за мляко?…
Няма по-слепи от Джо Холдеман, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Бележка: През ноември 2008 г. преводът е публикуван в Специализираното издание на Съюза на слепите в България „Зари“ » [Няма по-слепи, Джо Холдеман]
Откъс:
… Всичко започна, когато Клитъс Джеферсън се запита: “Защо всички слепци не са гении?”. Клитъс беше само на тринайсет по онова време, но въпросът бе добър, и той щеше да работи по него в продължение на още четиринайсет години, след което – да промени света завинаги.
Младият Джеферсън беше вундеркинд, самоук, буквално перко без каквато и да е конкуренция. Имаше химически комплект, микроскоп, телескоп и няколко компютъра, някои от които купени с джобни пари. По голямата част от доходите му идваха от преподаване обаче: учеше съучениците си да играят покер…
Печатно престъпление от Кори Доктороу, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Откъс:
… Полицаите направиха на парчета принтера на баща ми, когато бях на осем. Спомням си сгорещения мирис на прегоряла лента, който се носеше от него, свирепата концентрация, с която Та наливаше вътре току-що забърканата гъста течност на съставката и топлия аромат на прясно изпечено, когато предметите излизаха навън.
Полицаите влетяха през вратата с размахани палки, а един от тях декламираше основанията за арест с помощта на високоговорител. Някой от клиентите на Та го беше продал. Еполицията им се отплащаше с висококачествени лекарства – ускорители на поведението, добавки за паметта, метаболитни подобрители. Все неща, които биха ти стрували цяло състояние на официалния пазар; от онзи вид, които можеш да принтираш и у дома, стига да нямаш нищо против опасността кухнятата ти да отеснее от внезапно нахлуващи мускулести тела и твърди, свистящи във въздуха палки, потрошаващи всичко и всеки, който се изпречи на пътя им…
Гатор от Робърт Сойер, фантастичен разказ [Сандхи - разкази]
Откъс:
… Нещо скочи в мрака и запляска с мъничките си крачета. Лъдлъм дори не си направи труда да погледне. Без съмнение беше плъх – каналите гъмжаха от тях и – е, ако Лъдлъм бе успял да свикне с невероятната смрад, със сигурност щеше да се справи и с гадните гризачи.
Това бе седемдесет и четвъртата нощ , която прекарваше в дебнене из каналите под Ню Йорк. Носеше жълт дъждобран, гумени ботуши и мощно фенерче – от онези с огромна батерия под дръжката.
На повечето места таванът бе на сантиметри от главата му; в определени точки му се налагаше да се навежда, за да мине. Водата постоянно капеше върху качулката му. Осветяваните от лъча на фенерчето му стени бяха хлъзгави от кондензацията или покрити със слуз. Можеше да чуе тътена на трафика някъде там горе, никога не стихваше, дори късно нощем. Понякога долавяше металическото стържене на завиващото метро. Също и неизменния фон на звука от стичаща се вода; на това място бе дълбока едва няколко сантиметра, но другаде се изливаше в истински потоп, особено след дъжд…
