-
24.02.2014 г. | 10:33:02 ч.
Като преводач на свободна практика имам (и създавам) по-малко проблеми – след като съм си намерил работа – едва откакто започнах да схващам ясно, че трябва да работя само там, където наистина искам да работя. Не само в смисъла на "какво", а и "къде", обръщам внимание...
-
17.01.2014 г. | 15:07:01 ч.
После се замислих - какво е положението всъщност? Какво е отношението между читателите, там някъде, и мен, тук някъде? Какво мога да направя аз за тях и какво те - за мен? Писането и четенето са отделни процеси, на километри, понякога години един от друг. Кое ни сближава? Отговорът е част от една хипотеза. Да я наречем Хипотезата за даването и взимането...
-
13.01.2014 г. | 11:00:47 ч.
По една случайност преди време си изпросих ръкописа, от което съм много доволен. Ако в България нещо може да представи жанровите писатели на художествената литература и художествената литература на фантастичното, това са този сборник и авторът му.
-
12.12.2013 г. | 11:30:38 ч.
И така, черновата на "Отдел И" е завършена! За по-голяма яснота - това е първият ми роман и първият наистина обемен текст, който съм писал. Ужасен съм от себе си.
-
21.11.2013 г. | 21:58:32 ч.
Наскоро се навършва една година, откакто се върнах да живея отново в стария си апартамент. В началото започнах с пакет сол от майка ми и едно пакетче черен пипер на зърна, а днес видях, че пакетчетата с подправките...
-
17.11.2013 г. | 11:08:39 ч.
Неделно мрънкане, клипчета с лазери и космически кораби, Марк Хамил, Хан Соло, Чубака, бунтовници и Google+
-
12.11.2013 г. | 05:41:59 ч.
Течеше второто полувреме на срещата ЦСКА – „Ударник“, а аз се бях сгърчил като червей в закопчаното си догоре сако и мръзнех с ръце в джобовете до генерала. Генералът от своя страна плюеше люспи от слънчогледови семки и не отделяше очи от терена...
-
20.10.2013 г. | 12:16:46 ч.
Дори не съм стигнал до края на Stars in My Pocket Like Grains of Sand и вече ми се иска да предизвикам първия попаднал пред очите ми издател да я издаде, само за да сравня предположение по въпроса...
-
18.10.2013 г. | 14:11:14 ч.
Не чета много често отдавна преведеното, но понякога попадам на любими откъси, които ми стават още по-любими с естествените си недостатъци и успешно предадена виртуозност - мини-въртопите от мисълта на автора, сплавена с необятността на разказ от 10, 15, 25, 450 страници.
-
13.10.2013 г. | 15:21:12 ч.
Събрал съм 200 страници с мои разкази, но предпочитам да си бръкна сам в окото, отколкото да предлагам на когото и да е да ги прочете. Преди няколко седмици се удивих сам от себе си, че никога дори не ми е хрумвало да изпращам моя книга на издателство, и с огромни мъки подредих всичко написано на едно място. Бяха така пръснати, че по невнимание и от прекален ентусиазъм дори сложих един разказ два пъти - някъде в началото и...
